Количката Ви е празна.
БългарскиEnglish
  • Event
  • Годишен календар 2016
  • gif
  • spring vineyards
  • folklore dances
  • Villa Yustina
  • Equipment
  • Open air cocktail
  • Vineyard tower
  • Big rock
  • Barriques12
  • Guest house backyards
  • Tigan
  • VY team
  • Tasting house bar
  • Park vineyard
  • Grill house
  • Barriques
  • guest house
  • Vineyards 2
ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИ В РЕГИОНА
 
ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТИ В РЕГИОНА НА УСТИНА - НАСЛЕДНИЦА НА БЕСИТЕ

Село Устина се намира на 26 км от Пловдив в полите на северните Родопи, близо до дълбоко свързани с историята ни селища като Перущица и Кричим, Брацигово и Пещера
Изминалите хилядолетия не са пощадили почти нищо видимо над земята от материалната култура на гордото тракийско племе сатри и техния жречески род  - бесите. Херодот ги описва като войнствено племе с независим дух, което отказва да участва в похода на цар Ксеркс срещу Елада и поело трудната задача на пазители на Светилището на Дионис.

Къде точно е била Бесапара? Големият български писател и общественик Петко Славейков обичал да обикаля старините и да дири следи от миналото ни. През 1882 г. той започва да пише статия, от която публикува само началото - "Нещо за Виссапара". В нея отхвърля предположението на пловдивския грък Цукала, че тракийският град Бесапара се е намирал на запад от Пазарджик, както и онова на Ст. Захариев, че е бил при с. Баткун, и изказва мнение, че е лежал при с. Пастуша (под селата Устина и Перущица). Повечето от съображенията си за това той оставил да изложи по-късно, но не можал да довърши статията си, защото всичките му записки изгорели при пожар.
Не е доказано дали тези догадки на Славейков са имали основание, но е факт, че името Бесапара присъства на една карта на Ортелиус от 16 век сред градове от ранга на Сердика, Филипопол, Адрианопол и др. Това навежда на мисълта, че не е било само едно малко село. В тази карта, която Ортелиус прави по стари римски пътеводители, Бесапара е спомената наред с други пътни станции като Lissas, Bagaraca, Cillae, Opizum и Burdipta, чиито имена имат тракийско звучене.
На всяка крачка около днешната Устина се усеща духът на древните й прадеди. Тя се намира близо до римския път, свързващ Филипопол и Беломорието, чиито останки са запазени на не малко места. Той е третият трансконтинентален път, който бил окончателно завършен при император Траян (98-117). Тръгвал от Панония (Унгария) и Дакия (югозападна Румъния) и прекосявал Дунав при Улпия Ескус (на северозапад от с. Гиген, Плевенско). Оттам покрай с. Рибен и Плене се отправял към Хемус при Троянския проход към Тракия и Филипопол. Продължавал през Родопите и се насочвал към Егейско море към големия път Виа Игнация.
 
image002.jpg Наследството ни от славното минало на бесите в село Устина са намерените колони с огромен диаметър и няколко гробници. Открити са останките на основите на древни сгради, останали под земята, много монети и делви, които сега се съхраняват в Археологическия музей в Пловдив.

Крепостта Хисарлъка. Близо до село Устина са останките от главната крепост Хисарлъка. Крепостта е служила за убежище по естествено укрепените планински места и труднодостъпни върхове. Стените са от необработени ломени камъни без спойка и следват очертанията на терена. Крепостта е охранявала стратегическите пътища и проходи. Тракийската дума за крепост е „кула” или „бриа” – резиденция, защитена чрез стража и гарнизон.
 
 
 
 
image004.jpg Византийската крепост Юстина е била сред най-важните за охраната на северните склонове на Родопите. Тя е споменавана често в хрониките на византийските историци. На нейно място преди това е съществувало укрепление на бесите. По късно тук император Юстиниан построява нова и по-мощна крепост, за да контролира областта. Юстина е в непосредствена близост с древния град Драговец и със сигурност е играла важна роля в охраната му. Крепостта включва в себе си и една от най-големите и красиви скални кули в Родопите. Върхът на тази кула може да се изкачи само от към вътрешния двор на крепостта. В долния край на Юстина са запазени част от стените, споени с хоросан.  
 
 
 
 
Червената църква. Една от най-ярките архитектурни забележителности oт епохата на Вселенския събор на Помирението през 343 г. от н.е. е Червената църква. Днес нейните руини стърчат сред полето на около 15 километра югозападно от Пловдив, близо до Перущица. Храмът е запазен с една значителна височина, което позволява сравнително точното му възстановяване. Централната и най-висока част на църквата е четири-конхалната зала, чийто купол се е извисявал и виждал отдалече. Симетрията на сградата се нарушава от двете, придадени от юг и север отделения - в северното е имало басейн, облицован с розов мрамор. Там е ставало кръщението, преди новият християнин да получи достъп до вътрешното отделение на църквата. Самото място, на което е изградена Червената църква, не е случайно избрано - тя нарочно била издигната в близост до езическо светилище, в околностите на такъв голям и богат град като Филипопол, в близост до важните пътища от Тракия за Бяло море и от Константинопол за Западна Европа. Най-вероятно мястото й е имало връзка с популярния в християнството култ към мъчениците - тук са се съхранявали мощите на някой знатен мъченик, загинал за утвърждаването на християнството по тези земи. По-късно първоначалната сграда е била преустроена в църква, а мартиралните й функции били предоставени на големия параклис, южно от голямото предверие. По всичко личи, че някога тук се е издигала импозантна по своите размери църква, с богато декорирани стени и красиви мозаечни подове - рядко красив храм, оценяван днес като един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа. Онова, което най-силно впечатлява специалистите по антична и византийска архитектура и изкуство, е красотата на фреските. С тях Червената църква се е родеела с най-добрите образци на ранната християнска живопис, съхранявани в базиликите на Равена (VI-VII век), Синайските манастири (VI-VII век), църквата “Св. Димитър” в Солун (VI-VIII век) и уникалната “Света София” в Цариград (VI век).

image006.jpg Червената църква е сред най-старите християнски храмове в България. Тя е съхранила най-старите стенописи в България. Върху сводовете й са запазени неповторими фигури и портрети, изобразяващи светци, както и надписи на гръцки. Около Червена църква имало древно селище, обитавано от преди 6-7 хилядолетия до Средновековието. И сега могат да се намерят керамични парчета от съдове, хромели, монети и кремъчни сечива от по-ранните епохи.
 
 
 
 
 
Параклисът "Св. Георги" е разположен на височина от около 420 м надморска височина и отстои на 30 минути от село Устина и минаващата до него р. Въча. На 20 минути в южна посока от параклиса се извисява връх Кулата, който впечатлява със своята монолитна осанка. По тези места всеки гост може да се наслади на красивата гледка - на север е тракийското поле, а на юг - пределите на Върховръшкия дял, който е част от родопския дял Чернатица. От връх Кулата се вижда местността Калето, където се намира и едноименната пещера. Предания разказват, че в миналото бездетни жени успели да преминат отвора, се сдобивали с рожба.
 

 

 
Абониране за бюлетин
Име:
Email:
2+2=


Инфо и Бъдещи събития

Име:
E-mail:
2+2 =

Социални мрежи