Количката Ви е празна.
БългарскиEnglish
  • Годишен календар 2016
  • gif
  • spring vineyards
  • folklore dances
  • Villa Yustina
  • Equipment
  • Open air cocktail
  • Vineyard tower
  • Big rock
  • Barriques12
  • Guest house backyards
  • Tigan
  • VY team
  • Tasting house bar
  • Park vineyard
  • Grill house
  • Barriques
  • guest house
  • Vineyards 2
  • vineyard autumn
ТРАКИТЕ И ВИНОТО
ТРАКИТЕ И ВИНОТО
 
Какво е мястото на България в световната история на виното? Или по-точно – от кога се гледат лозя и се произвежда вино по нашите земи? Наследството ни е такова, че няма как да се отхвърлят лозята с лека ръка. Още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино.

image007.jpg Началото на производството му, както и на редица други дейности по тези земи, се поставя от траките. Те са считани за едни от най-добрите винари в Античността. Много от предположенията за това, кой поставя началото на винопроизводството са свързани именно с тях. Първите лози са пренесени от тях от Близкия и Средния Изток на територията на днешна Южна България. Първоначално вино се е произвеждало по поречието на Марица и около морските пристанища.
 
В книгата си „Ancient Wine” Патрик Макгавърн подкрепя тезите  си чрез митологията. Семела е тракийско божество, майка на Дионис. Името се свързва с фригийското Земело „майка-земя” и старобългарското Землia. В една от версиите на разказа за Семела,  богинята забременява от Зевс. Хера повиква представители на тракийско племе, за да изтръгнат бебето от утробата й и да го изгорят. От пепелта пораснали лозя.
Има и други митове и легенди, които насочват към траките. Според Омир, най-популярното вино било ароматното и тежко вино от Маронея, град в тогавашна Тракия, което Одисей използвал, за да упои циклопите, преди да забие копие в окото на Огрето.
Друга тракийска легенда разказва за Орестий и неговото куче Сириус. Според нея кучето по чудодеен начин ражда парче дърво, което Орестий заравя в земята и на следващата пролет от него пониква първото лозе. Същият този Орестий е син на Девкалион, който е нещо като древногръцка версия на Ной. А Ной според библията е посадил след потопа първата лоза. Съвпаденията са много и имат за цел да покажат, че виното неизменно съпътства историята на човечеството, а е и неразделна част от историята на българските земи.
Траките издигат в култ виното и най-яркият пример за това е Дионис. Те имали добре развито лозарство, а славяните и прабългарите продължили силно развитата традиция при идването си на Балканския полуостров. След налагането на християнството напълно нормално и култът към Дионис утихва, празникът се християнизира, а светецът Трифон и обредните практики на Трифон Зарезан носят много от характеристиките на култа към Дионис - поливане с вино, избиране на цар. Дори и дните на честванията на двата празника почти си съвпадат. По време на Средновековието църквата, както и в цяла Европа, взима винопроизводството под свое покровителство.

ТРАКИЙСКИТЕ БОГОВЕ

Главните божества на бесите са Дионис, почитан в Тракия като Загрей, и богинята Бендида. Празниците (Дионисови мистерии), посветени на Дионис, в Гърция се наричат дионисии, в Рим — вакханалии, в Тракия — розалии.
Образът на Загрей влиза в орфическата теогония, която свързва с него цяла система от философско-митологични идеи. На Загрей са посветени орфическите тайнства. Всъщност Загрей е тракийският бог-прототип, който впоследствие е известен като Дионис, богът на веселието, виното и екстаза в гръцката и Бакхус в римската митология.
Орфическите мистерии, провеждани в чест на Дионис-Загрей се разиграват само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии, т.е. не-жизнени, защото не водели обикновен живот. Тайнствата се провеждали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора – скали и пещери. Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминацията представлявала символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Загрей от титаните и символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието се реализирало с масово съвкупление на мъже и жени. По-късно орфическите тайнства се олицетворявали от вакханалиите в чест на бога на виното и веселието Дионисий.
Виното и огънят са основни в култа към бог Дионис. Самото правене на виното се възприемало като символичен разказ за живота и страданията на божеството, и то в неговия тракийски първообраз. Късането на плода и мачкането му дават асоциация с разкъсването на тракийския Дионис-Загрей от титаните. Не случайно обработката на гроздето е представлявала тайнство, на което се пеели тъжни и монотонни песни, приличащи по-скоро на оплакване.

Бендида е тракийско божество, почитано в югозападна Тракия. В повечето от изображенията й по скални релефи, апликации, кани или монети е представена като ловджийка, наметната с кожа, носи ботуши и шапка от лисица. В ръцете си държи копие, лък или дори мрежа и често я съпровожда ловно куче. В древногръцката митология  ботушите  символизират качеството бързина. Поради тази причина те присъстват в образа на Бендида, но за разлика от нейните гръцки аналогии само тя носи шапка от лисича кожа. В митовете и легендите лисицата е смятана за най-хитрият ловец или най-хитрото животно, което може да избегне всички клопки и мрежи.

Лозата и силиврякът (Хаберлеа родопензис, Орфеево цвете) били култови растения за бесите. Виното давало божествено опиянение и пламък при огнено-винените обреди, за които свидетелстват  жертвените ямки. За получаване на пророчество върху олтара изливали вино и гадаели по височината на лумналия огън. Светонии Транквил и Херодот описват ритуала, извършван от бесите в храмовете на Дионис. Правело се жертвоприношение, при което над олтара се издигал голям огнен пламък. Ако годината щяла да бъде плодородна, огънят се издигал високо, а ако не - въобще не се появявал.
 
Абониране за бюлетин
Име:
Email:
2+2=


Инфо и Бъдещи събития

Име:
E-mail:
2+2 =

Социални мрежи