Що е то „първи нос” на виното?

Защо не трябва да завъртаме виното в чашата веднага след наливането му?

Когато ни подават чаша вино, най-честият рефлекс е да я вземем в ръце и да я разклатим на всички посоки. Лош навик, който трябва да се стараем да избягваме. Всъщност, защо не трябва да избързваме с въртенето на виното?

Малко хора го знаят, но въртенето на виното в чашата без дори да сме го помирисали предварително е често срещана грешка. От момента на вземането на чашата във вашите ръце, първото нещо, което трябва да направите е да отделите време на цвета му. Той може да ви даде много информация, но всичко зависи до къде искате да стигнете: отбелязвате дали цветът е приятен, дори ви показва степента на еволюция на виното, региона и дори в какъв климат се отглеждат лозята. Но това е друга история.

Баланс: въпрос на време

Преди всичко, „първият нос” или помирисването на виното преди каквато и да е аерация, ни дава по-детайлна идея за състоянието на напитката. Виното претърпява своята еволюция, минавайки през няколко фази. Веднъж затворено в бутилката, всичките му елементи, киселини, алкохол, редуциращи захари при някои вина, дори танините при червените вина са „затворени”. Нещо повече, всички тези елементи не са в хармония и не се вписват един с друг. Необходимо е време, за да се достигне до желания баланс. Всяко вино, в зависимост от апелацията, годината, приложените агротехнически практики, еволюира с различна скорост.

Да го кажем по-просто, този „първи нос” ни дава една първоначална представа за качеството на виното. Приятен или съмнителен аромат има? С каква интензивност се отваря носа на виното? Виното изразява цялата си спонтанност чрез “първия нос”. То е имало време да „дойде на себе си” в бутилката. Това първо вдишване само загатва как ще се разкрие виното след едно аериране. Дава ни време да добием първоначална представа, никога категорична, но пълна с изненади. Или не. Например усещате при първото вдишване редукция, следователно аерирането няма да му позволи да се разкрие много. Италиански мебели

Предварителното разклащане на чашата не ви позволява да усетите “първия нос” на виното. Той е много различен от носа след аериране. Контактът на виното с кислорода му позволява да освободи по-комплексни аромати и тяхната еволюция остава значителна. Малко по малко носът се развива и обогатява с по-сложни и разнообразни аромати. Този нос се променя, отваря, разкрива…или не… зависи от фазата, през която виното преминава. “Първият нос” обаче винаги остава по-запомнящ се, по-строг.

Що се отнася до редукцията, тя иска аерация за да изчезне. Когато за дълго време затворите стая, какво правите, за да я проветрите? Отваряте прозорците! На виното му е необходима гарафа и редукцията изчезва…. в повечето случаи. За съжаление във виното могат да се усетят далеч по-неприятни миризми, като например Бретаномицети (устойчиви аромати на конска пот, животинска кожа и др.) или дъх на тапа. Тези две ароматични отклонения са нежелани, въпреки че някой високо оценяват Бретаномицетите и тероарния характер, който придават на виното. Разбира се има и други нежелани аромати, т.нар. дефекти на виното, като миризма на ацетат (скоч лента), летливите киселини, оцетна жилка и др, които са откриваеми още на първия нос и по-изострени след аерация.

Ето защо е необходимо да отделите полагащото се време и да помиришете виното преди да завъртите чашата. Първият нос остава важен индикатор за състоянието на виното. Убедени сме, след като сте прочели тази статия, вече няма да пропуснете “първия нос” на божествената напитка в чашата ви!

Наздраве!