Повече от век Каберне Фран смирено пазеше своя разкош, а относително по-младия Каберне Совиньон, открадна светлината на прожекторите, за да стане най- популярния сорт червено грозде. Днес “другият” Каберне изглежда, че е по-готиния член на семейството, по-предпочитания и по-популярен сред авантюристичните консуматори, търсещи облекчение от тежката червена умора.
През Февруари 2015 г., Wine Spectator, водещо американското списание, публикува статия със заглавие “Времето на Каберне Франа”. “Каберне Франа може да бъде следващия голям сорт сред американските енофили” .
Според списанието Каберне Франа обсебва винените барове, пазарният му дял нараства, ентусиазмът на винопроизводителите също се повишава. “Вълнението е осезаемо, а ароматът на пипер-къпина-тютюн- маслина е във въздуха”, пише в Wine Spectator редакторът Ben O’Donnell, цитирайки класическите за сорта ароматни маркери.
Дълго време този сорт е бил анонимния компонент в блендовете на плътните вина в Бордо, заедно с Каберне Совиньона и Мерлото (както и в много чуждестранни вина, следваши стила на Бордо). Счита се, че е съществувал много преди появата на Каберне Совиньона (средата на 1700 г.). Чисто сортови вина се бутилират предимно в долината на Лоара, но най-скъпият представител е от Сент Емилион- Château Cheval Blanc, чиито водещи червени вина съдържат основно Фран, силно подкрепени с Мерло. Много критици определят 1947 Cheval Blanc като най-доброто произведено вино.
През 1997 г, проучване, направено в университета в Калифорния, базирано на ДНК анализи, разкрива някои шокиращи новини за сорта: Каберне Совиньона се оказва рожба на Каберне Франа и Совиньон Блана, резултат от спонтанна кръстоска някъде в региона на Бордо. Тези новини се оказват изненадващи по 2 причини: оказва се, че тъмно оцветената ципа на сорта може да има бял предшественик. Оказва се също, че противно на очакванията, два сорта, които дават вина със значителен лек профил, могат да произведат сорт с плътно тяло на виното, висок алкохол и високо съдържание на танини.

Не толкова плътно като Мерлото и с по-малко танини от Каберне Совиньона, Франа е със силно оцветени и тънки ципи, с отчетливи флорални аромати, синя слива, касис, къпини, зелени пиперки, подправки и свежи билки особено когато е добре узрял. При не добре узряло грозде е възможна появата на по-зелени растителни тонове. Хората, които хвалят Каберне Фран са склонни да оценят неговото по-леко тяло и киселинност, подходяща за лесно комбиниране с храна. Качества, които насърчават по-смелите сомелиери да го препоръчват като червеното вино за риба. И все пак много добре се комбинира с пилешко, свинско, печено или на грил, агнешко, пуешко, телешко и разбира се със сирена.
Факт е, че Каберне Франа зрее няколко седмици по-рано от Совиньона, ето защо се отглежда в зони с по-къс зреещ сезон като Канада. Изискват се особенни грижи за лозята и достатъчно слънчево време, за да се осигури пълна физиологична зрялост. Тоскана също е един от регионите, подходящи за пълното узряване на този сорт и получаване на плътни червени вина.
Декантирането на вина от този сорт ще спомогне за намаляване на естествената подправковост на виното. Вината ще са с по-мек вкус и по-богати след 30 минутно декантиране. Въпреки че много критици препоръчват вината да се консумират най-късно от 5 годишно отлежаване, има представители от Долината на Лоара, който чудесно стареят и повече от 10-15 години. По-отлежалите вина имат по-висока киселинност и хрупкави танини.

Каберне Фран в България?

В България също има чудесни чисто сортови вина от Каберне Фран. Отлежали в бъчви или без контакт с дървена, разнообразието от вина от този сорт се увеличава и радващо за винопроизводителите, интересът на консуматора нараства. И ако все още не сте се докоснали до този сорт, сложете началото на Вашето лично проучване с един добър представител и отчетливите му сортови характеристики: Four Seasons wine“Winter”на Вила Юстина.